Dimiter Kenarov

Translated by Dimiter Kenarov

1. Self-portrait / Автопортрет

   

   

   ENGBUL

   all that’s left 

   of the old house is 

   the solitary front door,

   a mourner

   leaning in its frame 

   as if on the shoulder

   of a sober buddy.

   out in the back –

   bricks and rafters

   and shattered rooftiles

   for kids to draw with,

   to scribble their names

   on the curb,

   who loves whom

   across the ghost

   of the doormat.

   and in the living room

   (what used to be 

   the living room)

   idle lizards

   bask in the sun

   and cats in heat chase 

   each other in the vestibule.

   a threshold blackened

   by cigarette butts, stubbed out

   mercifully in what

   was once-upon-an-oak. 

    

   a houseless door.

    

    

   Uncommitted Crimes, 2024, published by Scribens

   Translated by Dimiter Kenarov

   от старата къща

   остана единствено

   самотната входна врата,

   облегната жално

   на рамката си

   като на рамото

   на трезвен приятел.

   зад нея -

   греди и тухли,

   и натрошени керемиди,

   да ги ползват децата

   за тебешири,

   да си пишат имената

   на бордюра,

   и кой кого обича

   през призрака

   на изтривалката.

   а в хола

   (тъй де, там, където беше)

   лениви гущери

   пекат на слънце люспите си,

   и котки влюбени се гонят из антрето.

   белязан праг от черни рани

   от фасове, гасени милостиво

   във някогашен дъб.

    

   врата без къща.

    

    

   Неизвършени престъпления, издателство Скрибен

2. At a Love’s Length / На една любов разстояние

   

   

   ENGBUL

   I dream of

   a balconied fling;

   you know the one,

   as in the movies

   when I go out for a smoke

   on the balcony

   and on the balcony

   right across

   smokes a hottie.

   our eyes meet

   and a spark jumps over

   our glowing cigarettes.

   I see her again:

   our hands touch

   when we throw out 

   the garbage outside,

   we both strain to drop

   the beer bottles 

   in the glass container,

   the pizza boxes

   over in the paper one. 

    

   I dream of a balconied fling,

   but across from me lives

   a middle-aged dude

   who walks around naked 

   in the summer

   and keeps an old bicycle

   on his balcony

   wrapped in plastic

   so it wouldn’t rust

   as fast he does. 

    

   who knows,

   perhaps when he’s out 

   for a smoke he too dreams 

   of meeting the love of his life

    

   instead of me.

    

    

   Uncommitted Crimes, 2024, published by Scribens

   Translated by Dimiter Kenarov

   искам да изживея 

   балконен романс;

   нали се сещаш,

   като по филмите,

   когато изляза да пуша 

   на терасата

   и отсреща

   на балкона на съседната сграда

   пуши мацка-трепач.

   очите ни се срещат

   и припламва искра

   между върховете на фасовете ни.

   виждам я отново:

   ръцете ни се докосват,

   докато изхвърляме боклука

   в кофите отвън, 

   и двамата сме се пресегнали едновременно

   да хвърлим бутилките от бира

   при стъклото,

   кутиите от пица -

   при хартията.

    

   искам балконен романс, 

   но отсреща живее

   един чичко,

   който обича да ходи гол лятото,

   и държи на терасата си старо колело,

   увито в найлон.

   уж да ръждясва 

   по-бавно от него.

    

   кой знае, 

   сигурно и той си мечтае

   като излезе да пуши,

   да види любовта на живота си.

    

   вместо мен.

    

    

   Неизвършени престъпления, издателство Скрибен

3. Solar Flare / Слънчево изригване

   

   

   ENGBUL

   I’m way too far.

    

   the sunflowers have turned their backs on me,

   the way you turn your back

   to the streetcar, hoping

   it’s not too far behind.

    

   I’m one wrath away

   from exploding

   and embracing all of you

   into my core, lovingly.

    

   a doomsday embrace

   and later – a blessed silence.

   you all dwell in a clean

   ashtray that smells of gunmetal.

    

   I cut my teeth in the boulders

   of former fields

   and throw their sand

   into your eyes. you must

    

   go blind to see.

   see me in my splendor

   and go blind joyfully.

   see my imprint ever after

    

   since you cannot see yours.

   sunflowers don’t thrive in concrete,

   but they do, actually,

   as there’s no place else.

    

   don’t disrobe completely.

   don’t go back to the beginning,

   don’t ride horses, ride machines,

   don’t ride horses, they’re way too free,

    

   don’t play children,

   repudiate youth

   and go to seed with a bang

   at your own pace.

    

   hoist up a blood flag

   don’t hoist up a white one,

   (preferably on a second –

   or third-hand bayonet),

    

   don’t feel for a warm body beneath

   unless it’s dead,

   don’t look for belonging

   and sever with malice your own umbilical cord.

    

   please,

   it’s been so long since

   my last embrace.

   Translated by Dimiter Kenarov

   твърде далеч съм. 

    

   слънчогледите ми обърнаха гръб, 

   както обръщате гръб

   на трамвая с надеждата,

   че не е твърде далеч. 

    

   на един гняв разстояние съм

   от това да избухна

   и да ви прегърна в ядрото си, 

   опустошително, любовно. 

    

   една апокалиптична прегръдка 

   и после – блажена тишина. 

   живеете в неизползван

   пепелник, който мирише на метал. 

    

   остря зъби в скалите

   на някогашни поля

   и ви хвърлям песъчинки

   в очите, ослепейте, 

    

   за да прогледнете. 

   вижте ме в пълнота

   и ослепейте радушно. 

   виждайте отпечатъка ми завинаги, 

    

   щом като своя не можете. 

   слънчогледите не растат в бетон,

   но растат в бетон, 

   няма къде другаде.

    

   не си събличайте дрехите, 

   не се връщайте към началото, 

   не яздете коне, яздете машини, 

   не яздете коне, твърде свободни са, 

    

   не бъдете деца, 

   кажете не на младостта

   и остарейте главоломно, 

   както си знаете. 

    

   развейте флаг от кръв,

   не вейте бяло знаме,

   (за предпочитане да е върху

   щик втора или трета употреба), 

    

   не усещайте топло тяло под вас,

   освен на нещо мъртво, 

   не търсете принадлежност

   и злостно прегризете пъпната си връв. 

    

   моля ви, 

   така отдавна

   не съм прегръщал никого.

    

    

   от предстояща стихосбирка, издателство Scribens